Пасифлората е дървесна лиана с дължина до 10 м, която расте в тропическите и субтропически райони на Латинска Америка, като за нейна родина спорят Аржентина, Бразилия и Перу. Разпространена е и в Австралия.

За кръстници на цветето се смятат католическите мисионерите в Южна Америка. Името произхожда от испанското „pasión“ – „passion flower“, като мисионерите го нарекли така в чест на Страстите Христови. Всяка част от растението е именована на последните дни на Христос.

Разперените пръсти на листата  символизират Светото разпятие, десетте петали и сепали – верните апостоли, нишковидната коронка на цвета – трънливия венец, чашковидният плодник – Светия Граал.

 

  • Ацтеките пък наричали цветето змийски език и го ползвали при ухапвания от змии.

За Европа пасифлората е открита от испанския лекар Монардес през 1569 г. Той описал и документирал традиционните й приложения и я пренесъл в Стария свят, където бързо станала любима успокоителна напитка (под формата на билков чай). Испанските завоеватели в Мексико и Южна Америка също допринесли за пренасянето и култивирането на растението в Европа.

След включването й в европейската билкова медицина, пасифлората официално се използва като седатив, антиспазматик и нервен тоник. Използвана е и при главоболие, натъртвания и различни видове болка чрез полагане на листата външно върху засегнатото място. Също така има положителен ефект при колики, диария, менструални смущения, безсъние, невралгия, очни смущения, мускулни спазми и болки. Има доста представителни данни и за способността на тази билка да действа като афродизиак и да подобрява фертилността.

Pasiphlora-www