Лятното часово време е въведено на 1 април 1979 г. в България.

При нея официално прилаганото време се измества обикновено с 1 час по-напред от астрономическото време. Времето остава така за пролетните, летните и ранните есенни месеци (септември и октомври). С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище. Лятното часово време е най-често използвано в районите с умерен климат. Поради значителните изменения в съотношението светла/тъмна част на денонощието, в зависимост от сезона на годината.

През последните години редица държави се отказват от използването на лятното часово време. Сред тях са Казахстан – 9 от 14 области (2004), Киргизстан (2005), Ирак (2007), Пакистан (2009), Бангладеш и Грузия (2010), Армения (2011) Египет (2014), Азербайджан (2015). В периода 2011 – 2014 Русия остава целогодишно на лятното часово време, но след недоволство от жители в различни региони на Руската федерация заради късния изгрев, правителството взема решение през 2014 страната да остане за постоянно на зимното часово време, като това важи за цяла Русия и части от Украйна (п-в Крим, областите Донецк и Луганск). Държавите, които се отказват от зимното часово време и остават за постоянно на лятното, са Аржентина (2009), Беларус (2011), Чили, Турция и Севернокипърската турска република (2016), също така Сингапур, Узбекистан и част от Малайзия (в останалата част действа т.нар. „Малайзийско часово време“).

В 3:00 часа сутринта на 29 Март 2020 година (Неделя) преместете часовниците си 1 (един) час напред. Това важи за всички живеещи на територията на Република България. На този ден ще спим 1 час по-малко.

През март 2019 г. отговорните комисии в Европейския парламент решиха държавите членки да спрат да сменят часа през 2021 година. Всяка държава сама ще избере дали да остане в лятно или зимно часово време.