24 Май е празник на Българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Той е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история – 170 години.

За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.

Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април (дните на тяхната смърт).
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих “Върви, народе възродени”. Химнът е озаглавен “Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.

Днес 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на Българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им служи на великата общочовешка идея за равенство на всички в духовната област.