АСТАКСАНТИН – ПРЪВ СРЕД АНТИОКСИДАНТИТЕ?

Астаксантинът е една от най-търсените антиоксидантни хранителни добавки в момента – и с основателна причина. Вече го определят като пръв сред антиоксидантите. Това е не само заради антиоксидантните му свойства, но също и противовъзпалителните качества, както и редица други ползи за здравето.

Част от група микроелементи, наречени каротеноиди, астаксантинът има характерен червеникав цвят. Има безброй забележителни ползи за здравето, които идват с консумацията на храни, богати на астаксантин.

Всъщност положителните ефекти на астаксантина са добре документирани в повече от 1000 рецензирани медицински публикации и списания.

История на каротеноидите

Астаксантинът е един от многото добре познати каротеноиди.

Каротеноидите са пигментирани фитохимикали, открити в изобилие в растения, бактерии, водорасли и множество други живи организми. Те са една от най-разнообразните групи естествени пигменти, които са отговорни за ярките оранжеви, червени и жълти цветове предимно в зеленчуците, плодовете и много растителни части.

Каротеноидите попадат в класа на мастноразтворими терпени. Съединения, известни също като тетратерпеноиди. Те са сред най-ранните и най-изследваните фитохимикали в историята на биологията. Всъщност техните случаи на употреба и ползи са проучени много дълго още от 1800-те години.

Може би най-разпознаваемият член на групата е каротинът, който често се свързва с морковите – и по този начин с витамин А.

Не е толкова изненадващо, че каротинът е първият известен каротеноид. Хайнрих Вилхелм Фердинанд Вакенродер всъщност го открива случайно в края на 1820-те, докато изследва различен фитохимикал, наречен антихелминтик.

Известният австрийски химик Адолф Либен обаче има заслугата за откриването на каротеноиди в човешката тъкан, докато провежда изследвания през 1863 г. в университета в Палермо.

Днес има над 1100 документирани каротеноидни съединения. Всички те могат да бъдат разделени в две широки категории:

1) Ксантофили – Това са кислород-съдържащи каротеноиди и обикновено имат жълт пигмент. Астаксантин, бета-криптоксантин, лутеин и зеаксантин са добри примери. Храните, богати на ксантофили, включват тиква, яйчни жълтъци, авокадо, спанак и зеле. Те често са свързани със здравето на очите.

2) Каротини – Това са неоксигенирани каротеноиди и обикновено са свързани с оранжевия пигмент. Те включват алфа (α) каротин, бета (β) каротин и ликопен. Храните, богати на каротин, включват папая, домати, мандарини, сладки картофи, пъпеш и моркови.

Независимо от категорията, всички каротеноиди могат да се похвалят с антиоксидантни свойства, които варират в зависимост от действителното съединение. От историческа гледна точка те са почти синоним на витамин А.

Това само по себе си не е изненадващо, защото някои каротеноиди се превръщат във витамин А при поглъщане в тялото. Те включват бета-криптоксантин, бета-каротин и алфа-каротин. Други като ликопен, зеаксантин и лутеин не се превръщат във витамин А.

Какво е Астаксантин?

Астаксантинът е все по-популярен каротеноид, който принадлежи към подкласа на ксантофилите. Среща се естествено в определени водорасли и варира цветовата гама от червено до розово. Някои видове астаксантин могат да бъдат намерени и в специфични видове морски дарове.

Всъщност това е причината за червеникав цвят на омари, сьомга, рибни яйца, пъстърва, раци и други морски дарове. Това вещество е и това, което е отговорно за розовия цвят в чертите на фламингото.

Астаксантинът често е наричан „краля на каротеноидите“ заради репутацията му на един от най-мощните антиоксиданти, намиращи се в природата.

Веществото е от особено значение, защото никога не се превръща в прооксидант. Това означава, че никога не може да доведе до разрушително окисляване в тялото, което го прави идеален за ползи и ефективност, свързани със здравето.

Като се има предвид това, астаксантинът като антиоксидант помага за намаляване на окисляването, естествено, което е отговорно за по-голямата част от случаите на възпаление в телата ни. Ако не се намали, продължителното възпаление може да причини непреодолими щети на нашето здраве и благополучие.

По-конкретно, възпалението е отговорно за ранното стареене, състояния, свързани с мозъка, като деменция, проблеми с очите, сърдечни заболявания, артрит и редица видове рак. По силата на това, че е ефективен антиоксидант, астаксантинът може да помогне при тези състояния и дълъг списък от други здравословни усложнения.

Как действа астаксантинът?

Вашето тяло не може да произвежда астаксантин сам. Това означава, че трябва да го набавяте чрез храна или хранителни добавки. Тези, които предпочитат храни, богати на астаксантин, трябва да консумират много сьомга, скариди, омар, дъгова пъстърва и други морски дарове.

Морските дарове обаче може да не са правдоподобен начин да получите значително количество астаксантин. Най-богатият източник на морски дарове – например сьомгата нерка, има само 4,5 mg от съединението на всяки 31 грама. Това не е достатъчно, за да стимулира желаните ползи за здравето.

Ето защо повечето хора избират хранителни добавки. Тези на базата на водорасли Pluvialis имат най-високото бионалично количество астаксантин. 3 процента от биомасата му е чист астаксантин. Phaffia rhodozyma, популярна червена мая и някои ракообразни са другите два основни търговски жизнеспособни източника на астаксантин. Съществува и синтетичен астаксантин, който традиционно се използва от производителите за производство на оцветители за храна и храна за риби.

И така, как всъщност действа астаксантинът? Това е доста просто и ясно: това е антиоксидант. Все повече имформация има подрепяйки тезата, че е пръв сред антиоксидантите.

Няколко интересни факта:

  • Астаксантинът е 550 пъти по-ефективен като антиоксидант от витамин Е

  • Астаксантинът е близо 6000 пъти по-силен от витамин С, един от най-важните витамини, когато става въпрос за засилване на имунната система

  • Освен това е 550 пъти по-богат като източник на антиоксиданти от зеления чай или други катехини.

На този фон е съвсем ясно, че астаксантинът е един от най-добрите начини за поглъщане на антиоксиданти в тялото си.

Както може би вече знаете, антиоксидантите са важни за тялото ви. Те играят голяма роля за човешкия растеж, здраве и благополучие. Тези изящни съединения могат да се похвалят с едни от най-мощните противовъзпалителни свойства.

Антиоксидантните свойства на астаксантина помагат да се обяснят неговите ползи и претенции за здравето, особено когато се използва за подпомагане на управлението и лечението на различни заболявания.

От биологична гледна точка антиоксидантите са гъвкави молекули, които възстановяват щетите, причинени на клетъчно ниво от нестабилни, вредни молекули, наречени свободни радикали. Тези молекули непрекъснато се освобождават по време на метаболизма.

Не го разбирайте погрешно; свободните радикали също са там, за да служат на цел. Например, нашата имунна система, която се бори с болестите, използва определени свободни радикали, за да убие вируси, бактерии и други микроби, които се опитват да заразят телата ни.

За съжаление, необузданите свободни радикали също могат да унищожат добрите клетки. Предполага се, че има фин баланс между свободните радикали и антиоксидантите. Всъщност работата на антиоксиданти като астаксантин е да държат свободните радикали под контрол.

Всичко, което задушава този баланс, може да доведе до оксидативен стрес. Състояние, което може да бъде пагубно за нашето тяло. Антиоксидантите действат върху свободните радикали, като им даряват електрони. Този процес прави свободните радикали стабилни и неутрализирани.

Така че, по дефиниция, антиоксидантите обръщат процеса на окисляване – и следователно предотвратяват появата на оксидативен стрес. Постоянният оксидативен стрес може да доведе до повишен риск от лоши здравни резултати, включително невродегенеративни разстройства, сърдечни заболявания и редица ракови заболявания. Продължителната намеса на свободните радикали може да допринесе за ускоряване на процеса на стареене.

В ежедневието си сме изложени на няколко рискови фактора, които увеличават образуването на свободни радикали. Някои навици в начина на живот и фактори на околната среда, които насърчават оксидативния стрес.

Те включват прекомерен прием на алкохол, диета с високо съдържание на въглехидрати, определени токсини, пушене на цигари, прекомерна консумация на определени метали (цинк, мед, магнезий или желязо), твърде много или твърде малко кислород в кръвта, замърсяване на въздуха и инфекции, само за да споменете няколко.

Пръв сред антиоксидантите е твърдение за това съединение, което вече се подкрепя от все повече учени. В следващия блог ще разгледаме три от основните ползи за здравето на астаксантинът.