2 юни – Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България

2 юни е Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

Датата е кончината на българския поет и революционер Христо Ботев (2 юни 1876 г.). За първи път се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в чест делото на българските герои и оттогава това се прави и до днес – в продължение на 2 минути сирените в цялата страна оповестят отдаването на всенародна почит.

Животът и дейността на Ботев не подлежат на сравнение – изпълнени са драматични събития и обрати. Оставил е забележителна публицистика изпълнена с остър изобличителен език и безкомпромисност в бурни времена, когато повечето хора остават безучастни и мълчаливи. Творчеството му запалва огън в чистите сърца, докарва читателите си до смях и сълзи.

2 юни Ден на Ботев
2 юни Ден на Ботев

Христо Ботев е роден в Калофер и първоначално учи в Карлово, където баща му е учител. По-късно се завръща в Калофер и през 1863 г. завършва калоферското училище. През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.

Първото си стихотворение – „Майце си“, Ботев публикува във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков. От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Васил Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но е освободен вследствие застъпничеството на Левски и Любен Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Това е периодът на активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия – в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“.

На 13 юли 1875 г, 27-годишният Ботев пише във в. „Знаме:

„Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.“

През май 1876 г., като част от Априлското въстание, Ботев организира чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г., (2 юни по нов стил), в последният тежък бой на четата, Ботев е убит.

Когато е писал поемата си „Хаджи Димитър“, Ботев едва ли е предполагал, че невероятните му думи :

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“

той пише и за себе си…

Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност

24 Май е празник на Българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Той е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история – 170 години.

За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии.

Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на Св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април (дните на тяхната смърт).
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн, познат на всеки българин с първия си стих “Върви, народе възродени”. Химнът е озаглавен “Химъ на Св.св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.

Днес 11 май се чества като църковен празник на светите братя Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на Българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет. Делото им служи на великата общочовешка идея за равенство на всички в духовната област.

135 години от Съединението на България

Успешните военни действия от 1877 и 1878 година принуждават Османската империя да признае своето поражение. Вследствие на това през месец март 1878 година започват мирни преговори. След които става ясно, че на картата на Балканския полуостров, след близо пет века прекъсване, отново се появява България.

 

Официалният договор, подписан в Берлин, разпокъсва българската държава. Той предвижда създаването на трибутарно Княжество България, включващо земите на север от Стара планина (до река Дунав) и Софийския санджак. Създава се и автономната област Източна Румелия, която обаче остава под властта на султана, а земите в Македония остават част от Османската империя. Това несправедливо разделение предопределя съдбата на България през следващите десетилетия. Нейна основна цел става обединението на всички българи в една държава. През следващите години политическият елит ще се стреми само към това. Доказателство за решителността на българите е Кресненско-Разложкото въстание, което избухва само няколко месеца след подписването на Берлинския договор. Въпреки грешките и липсата на единна програма, въстанието показва, че изстрадалият български народ няма да се примири със статуквото, наложено от Великите сили.

Съединението се случва през есента на 1885 г. и е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).

В началото на 1885 г. Захари Стоянов играе ключова роля, при вземането на решението, Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. На 6 септември 1885 г., след навлизането в Пловдив на отрядите на Продан Тишков и майор Данаил Николаев, областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е арестуван. Създадено временно правителство, начело на което е Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно, с манифест, княз Александър Първи Батенберг утвърждава официално Съединението. Приема да бъде титулуван за в бъдеще като княз на Северна и Южна България. На 5 април 1886 г. Съединението е признато и от делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Италия, Великобритания, Франция, Русия, Италия) и с българо-турската спогодба, Източна Румелия официално е призната за присъединена към Княжество България.

Защо съм Българин!

1.Защото БЪЛГАРИЯ е моята родина!

2.Защото държавата ми отвоюва своята над 13 вековна история на Балканите!

3.Защото българите вчера,днес и утре не спират да удивяват света със своите постижения, знания и успехи!

4.Защото българите са носител на най-древната цивилизацията на Балканите!

5.Защото в Добруджа е побит мечът на Аспарух!

6.Защото Македония е българска земя!

7.Защото звездите са най-ярки над Пирин!

8.Защото небето се оглежда в езерата на Рила!

9.Защото в Родопите ехти камбанен звън!

10.Защото Вардар,Струма,Места и Марица се срещат в Бялото море!

11.Защото България помни своите безчетни герои!

12.Защото Балканът пази спомена за Караджата!

13.Защото опълченците все още бдят над Шипка!

14.Защото екът от Сливница се чува в Пирот!

  1. Защото „Одрин падна“!

16.Защото над Дойран още се носи българскоро УРА!

17.Защото враговете на България още помнят удара „НА НОЖ“!

18.Защото нито едно българско бойно знаме, НИКОГА не попада в плен!

19.Защото моят народ създаде, съхрани и разпространи своята писменост и култура!

20.Защото България е там, където има и един българин!

Затова живея и се боря за тази България, духовна обединителка на българския род, пазителка на хилядолетни традиции и култура!

X
Add to cart