Успешните военни действия от 1877 и 1878 година принуждават Османската империя да признае своето поражение. Вследствие на това през месец март 1878 година започват мирни преговори. След които става ясно, че на картата на Балканския полуостров, след близо пет века прекъсване, отново се появява България.

Официалният договор, подписан в Берлин, разпокъсва българската държава. Той предвижда създаването на трибутарно Княжество България, включващо земите на север от Стара планина (до река Дунав) и Софийския санджак. Създава се и автономната област Източна Румелия, която обаче остава под властта на султана, а земите в Македония остават част от Османската империя. Това несправедливо разделение предопределя съдбата на България през следващите десетилетия. Нейна основна цел става обединението на всички българи в една държава. През следващите години политическият елит ще се стреми само към това. Доказателство за решителността на българите е Кресненско-Разложкото въстание, което избухва само няколко месеца след подписването на Берлинския договор. Въпреки грешките и липсата на единна програма, въстанието показва, че изстрадалият български народ няма да се примири със статуквото, наложено от Великите сили.

Съединението се случва през есента на 1885 г. и е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).

В началото на 1885 г. Захари Стоянов играе ключова роля, при вземането на решението, Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. На 6 септември 1885 г., след навлизането в Пловдив на отрядите на Продан Тишков и майор Данаил Николаев, областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е арестуван. Създадено временно правителство, начело на което е Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно, с манифест, княз Александър Първи Батенберг утвърждава официално Съединението. Приема да бъде титулуван за в бъдеще като княз на Северна и Южна България. На 5 април 1886 г. Съединението е признато и от делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Италия, Великобритания, Франция, Русия, Италия) и с българо-турската спогодба, Източна Румелия официално е призната за присъединена към Княжество България.